Истината за Борисов. Част ІІ.
В.Найденов: "Пламен и Данчо от Търново, които си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи."
– Казахте, че Бойко Борисов бил страхливец. Няма вид на такъв.
– Ще ви дам прост пример. Годината е 1984-та. Ние сме поканени от основателя на стила киокушин във Варна на състезание по правилата на киокушин. Предизвика ни на състезание Коце Божилов, който е доайенът на карате-киокушин в България, един много уважаван от мен боец. Отидохме 10-15 състезатели, между които и Бойко Борисов. При една от първите срещи на мой състезател – Денислав Скорчев, един от състезателите на Божилов го удря лошо и му чупи челюстта. След две срещи трябваше да играе Бойко Борисов. И тогава Бойко идва при мен и почва да кърши ръце – тука аз мога ли да не играя… Вдруги ден съм на дежурство в пожарната, ако нещо се случи…“ И аз го питам: „Абе, пич, страх ли те е, какво?“ „Ми аз предпочитам, такова…“ „Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.“ И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг.
Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши. Много често чета по медиите – той е митичен герой, много добър каратист… При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият му беше измислен от Пламен и Данчо от Търново, които тъй като си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи.
Вторият прякор, който аз съм чул за него, е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко. Аз дори не мога да кажа, че е бил изявен таекуондист – той никога не е имал един медал, една купа по простата причина, че той никога в живота си не се е състезавал. След като излезе от тае-куондото през 1985 г., него го направиха треньор по карате в пожарната – някъде 1986-87 г. Сетне национален треньор по карате на МВР.
– Обществото има друга представа за столичния кмет. Но тия дни разни политици го нарекоха мутра в целофан. Вие имате ли сведения за негово мутренско минало?
– Мутренското време е в рамките на 1992-2000 г., а аз тогава не бях в България. Лични наблюдения за Бойко Борисов като мутра нямам. Но знам от адвокат на СИК, че Бойко е бил в управителния съвет на групировката.
В.Найденов: "Бойко Борисов умее да краде - да чуе нещо и веднага да каже: това е мое, аз го направих!"
– Един генерал от Правец каза, че фирмата „Ипон“ е била създадена от взривения по-късно Стоил Славов.
– Нямам представа кой юридически е държал „Ипон“, но „Ипон“ зае едно празно място, което остави един човек-емблема на охранителната дейност в България – Янко Димов. Ако той беше жив, Бойко сега щеше примерно да охранява паркинга на спортния хотел „Славия“ в Овча купел, както го охраняваше в началото с една жилетчица, и щеше да казва: „Г-н Михалев, къде точно да ви паркирам колата?“
Фирма „Ипон“ е формирана някъде през 1990-91 г. благодарение на вакуума, оставен от „Гардения 12“, фирмата на Янко Димов, който ми беше добър приятел. Той си беше чист кадър на МВР, беше зам.-шеф на отдел „Убийства“ на Софийско градско управление, трикратен републикански по джудо, един прекрасен младеж. Аз се видях с него един ден, преди да се самоубие или преди да го самоубият. Знаете, че той охранява първи сестрата на царя Мария-Луиза. Точно в ония години Бойко се изяви и като крадец на идеи. Ще кажа защо. Когато арестуваха Живков, аз и Кин Стоянов, на Радой Ралин синът, излязохме по телевизията при Нери Терзиева и предложихме да предоставим охрана на Тодор Живков – безвъзмездно от Федерацията по таекуондо. Тогава изглежда семейният съвет на Живков не взе такова решение, нямахме отговор от Жени Живкова и това нещо увисна във въздуха. Малко след това хитрецът Бойко отиде и се нанесе там. И стана охранител на Тато. Мигновено ни открадна идеята.
Има и втори такъв случай. Аз се срещнах със Симеон в Мадрид още преди Бойко да знае, че имаме цар изобщо. Това породи невероятна завист. Беше през 1990 г. Аз бях в Мадрид и ми уредиха среща със Симеон. Бойко ме следеше какво правя и веднага ми открадна идеята. И хоп, захапа да охранява и царя. Бойко не е съзидателен. Много е бърз в действията си, но му е лукава работата. Той умее да краде – да чуе нещо и веднага да каже: това е мое, аз го направих!
Следва продължение…
Bgdemoni's Blog 