Медийната олигархия – четвъртата проститутка

•13 януари 2009 г. • Comments Off on Медийната олигархия – четвъртата проститутка

Медиите създадоха от нищото митичният образ на Бойко Борисов. По страниците на един от ВАЦ-овите вестници дописките за Бойко на брой стигаха до 17.

Медиите създадоха от нищото митичният образ на Бойко Борисов. По страниците на един от ВАЦ-овите вестници дописките за Бойко на брой стигаха до 17.

Веселина Томова
Взрени в парвенюшкото си благополучие, изминали слагаческия път от басмени рокли и сандали на бос крак до палати за милиони и пури, споделени с президента, медийните босове изтърваха момента, в който превърнаха журналистиката от четвърта власт в четвъртата проститутка. Днес в “жълтата” преса можеш да прочетеш всичко онова, което трябва да се пише в сериозната, а в сериозната – всичко, което не става и за жълтата.
Години наред мастити издатели, главни редактори и всякакви медиатори мазно налагат едно лицемерно правило – не е етично за пишеш за колеги. Така дълго време читателите живееха с удобния изрисуван свят от същите тези медийни “гурута”, че в България журналистиката е единствено нещо, което може да гарантира демокрацията и, че свободата на словото цъфти, процъфтява и даже вързва плод.
Нищо от това не бе истина.
Колкото повече преминаваше световната слава на годините на прехода, толкова повече българската журналистика вонеше на гнило и застояло блато, в което ако някой посмееше да хвърли камъка, биваше уволняван, елегантно разкаран, или просто неглижиран като конфликтна личност.
Неконфликтните обаче оставаха и не само пришиваха задници в столовете си, но и растяха в кариерата.
Съмнително талантливи дописници, незапомнени от никого като журналисти с ярко перо, послушно оцеляваха в мътните години на преход, в които никой не знаеше утре от кого ще зависи кокъла. И бяха винаги готови. И бяха винаги на пост. За да израснат в кариерата.
Паралелно с легализирането на сивия капитал, синхронно с излизането на светло на купища родни олигарси, четвъртата власт също роди своите медийни олигарси.
Онези, които имаха “бекграунд” снизходително се усмихваха – тези послушковци – дописници с басмените рокли и сандали на бос крак, днес вече имаха къщи за милиони, пушеха пури, целуваха се с президента, министрите, топбизнесмените, облякоха “Версаче” и покатериха дебелите си глезени върху токчета за хиляди левове.
През всичкото това време, медийните олигарси правеха и вестници.
Докато обаче се бяха взрели в парвенюшкото си благополучие и евтината си слава, някак непростимо пропуснаха момента, в който вестниците им се превърнаха в пачаври.
Ако някой не знае точното значение на “пачавра”, ще поясня – това е един мръсен от употреба парцал, с който се бършат всякакви нечистотии.
ВАЦ-овите вестници, които като най-тиражни, всъщност биха могли да бъдат най-страшното и безпощадно оръжие срещу властта, ставаха все по-беззъби, все по-лигави и бездарни.
Тиражите падаха главоломно. В същото време медийните олигарси правеха издателски сдружения, раздаваха награди, подписваха някакви свои си измислени етични кодекси и бяха забравили най-важното, най-страшното, най-жестокото и най-честното правило – че журналистиката е опозиция на всяка власт!
Да правиш големи пари от медийнаата си власт обаче и да бъдеш опозиция на всяка власт, няма как да се получи.
И родните медийни босове избраха парите и принадлежността си към властта. По страниците на най-тиражните вестници непрекъснато ни уведомяваха как главните редактори вечеряли или обядвали с премиера Костов. После, когато Костов падна от власт, същите тези, които не даваха и ред да бъде написан срещу мръсната приватизация по времето на Командира, хукнаха да пишат журналистически опуси по цели страници срещу него.
Когато Бащицата – Царят бе на власт нямаше седмица, в която да не ни информират за царските синове, а Калина беше абонирана за първа страница с опериран нос, и както беше тръгнало, даже и без нос.
Точно по това време същите тези вестници създадоха от нищото митичният образ на Бойко Борисов. По страниците на един от ВАЦ-овите вестници дописките за Бойко на брой стигаха до 17.
Бойко с гащи, Бойко без гащи, Бойко играе футбол, Бойко казал нещо, Бойко не казал нищо, Бойко спи, Бойко яде, Бойко громи престъпници.
В редакциите се шушукаше, че на репортерите вече им се повръща от Бойко Борисов, но всички те не можеха и да си помислят да критикуват нещо, свързано с ексглавния секретар на МВР.
Някои по-наивни отдаваха това залитане заради слабостта на една главна редакторка и на една друга зам-главна, че лягали и ставали с мокри мечти за бицепсите на родния Мачо.
Дали обаче само голата симпатия направи от един пожарникар медийния Месия, който стигна до висините на политиката? Някой вярва ли, че това робско слугинство по отношение на Бойко е само заради чара му?
Истината е, че същите тези вестници превърнаха този, иначе неблестящ с никаква оригинална мисъл, човек в медиен продукт, граничещ с истеричното чудо.
Лека полека по страниците на “сериозния печат” с цялата си прелест лъсваха снимки на партита, рожденни дни, сватби и всякакви други забавления на българските олигарси, в които непременно участваха и вип – главните редактори. Без тях не можеше никъде.
Те внушаваха, че към българската журналистика така се проявява уважение.
Но това беше чиста лъжа. И нагло лицемерие.
Защото същите тези олигарси и накипрени корумпирани политици, които за няколко години преминаха пътя от плетените жилетки и белите чорапи до собственици на хотели и крупни бизнеси, просто бяха накупили на кило всичките тези медийни “апостоли”, които ръководеха общественото мнение.
Редовите репортери знаеха за кого може и за кого посмъртно не може да се напише.
Те най-добре усещаха как вестниците им се превръщат в ужасяващо скучни подлистници, в които зад всеки материал лъсваше поръчката. Те се срамуваха, пиеха, псуваха, но продължаваха да работят, защото българският медиен пазар не е американския.
Докато въртяха задници около властта, докато сучеха знойни тела около онези родни селяндури, изживяващи се като Онасис и Жаклин Кенеди, медийните олигарси окончателно загубиха лицата си и представата за истинска журналистика.
Българинът може и да не знаеше кухненските тайни на редакциите, може и да не бе чувал за огромните пари, които се разиграваха под бюрата на издателите, може и да не му идваше на ума какви реклами изпират не само парите, но и имиджа на някои богаташи, но безпогрешно усети, че вече няма какво да се чете в прехвалената от самата себе си “сериозна преса”.
Негово величество читателят прозря естественото правило – че една обичана медия не се прави само с много пари, а с талант, хъс, кураж и свобода.
Ако имаш само пари и милиарди да са те, ако правиш угодническа журналистика, никой няма да те чете.
Изтървали кормилото на журналистиката за сметка на собствената си угода, медийните олигарси не искаха да признаят очевадното – че т.нар. “жълта преса” правеше всичко онова, което всъщност трябваше да прави сериозната.
Именно в “жълтата” преса се публикуваха сериозни журналистически разследвания, уникални интервюта и материали, за които можеха да мечтаят най-тиражните медии. Медийните “гурута” вместо да видят истината в очите – че хората моментално обърнаха взор именно към този вид преса – стартираха мощни кампании срещу “жълтата преса”. Отвратителна била, съдете я хора, ние сме важните, ние казваме истината, ония са долнопробни типове. За повече престиж по страниците на вестниците им бяха включени и дежурните персонажи – “общественици”, които за живо, умряло и за кръщене не слизаха от вестниците им, като че ли само те в България могат да кажат нещо стойностно.
Продажността, подлизурството, слугинството на местна и централна власт е обществена тайна в редакциите.
Всеки, който работи в мръсния прекрасен занят, наречен журналистика, знае тези неща.
Когато afera.bg препечата материала “Паника тресе “Труд” и „24 часа” – Тошо Тошев и Венелина Гочева в битка за властта” от сайта opasnite.net63.net настъпи наистина стрес – журналистите се питаха кой аджеба стои зад този сайт и въпреки, че бяха притеснени, тайничко се радваха, че блатото се раздвижва.
А в сайта бяха написали дословно: “Молим тези медии, които ползват материалите ни да се позовават на източника. Пари не искаме, искаме хората да знаят истината”.
Страшно е, когато се налага да създадеш сайт или блог без да упоменеш, кой стои зад него, само защото очевидно знаеш много, а ти е ясно какво ще се случи, ако се афишираш.
Това напомня за едни отминали времена на самиздата. Разбира се, достойната позиция е да излезеш с името си и все пак да намериш начин да кажеш това, което знаеш, да се бориш за правото да можеш да го кажеш и да отстояваш позицията си. Само онези обаче в професията, които са водили неравни битки с медийните олигарси, с главни редактори и покрай тях респективно с цялата държавна машина, знаят колко това понякога е непоносимо тежко.
Страшната прилепчивост на слугинажа в журналистиката и живуркането от типа “хонораропотокът да тече” вече цари и в телевизиите.
Там механизма на работа е по-различен, но мощното въздействие и манипулиране е далеч по-мощно.
Във времето на частния капитал медиите не могат да не зависят от него. В цял свят е така, но никъде по света няма главни редактори, които да не проруснат и миг за да демонстрират отъркването си в силните на деня, защото това е противопоказно за доверието към медията им. В цял свят, когато се правят интервюта с властници се задават най-неудобните въпроси, тук се правят комплименти. В цял свят разследващата журналистика е толерирана, защото именно тя носи високия тираж с ударите си.
Тук под разследваща журналистика се разбира някой поръчков материал, с който да удариш този, когото ти е наредено.
След публикацията, за трусовете, които предстоят във ВАЦ-овите вестници, сайтът opasnite.net63.net помести и реакциите на част от медийните олигарси:
Спешно съвещание провели управителите на Вeстникарска група България. Поводът бил изтеклата информация за жестоки съкращения в двата вестника „Труд“ и „24 часа“ в нашия сайт.
При г-н Шиндлер били привикани Тошо Тошев и Венелина Гочева. Двамата докладвали развълнувано, че всичките им опити да разберат откъде е изтекла информацията и кой стои зад сайта OPASNITE, се оказали неуспешни. Гочева звъняла на шефа Петко Сертов, но той й каза, че не може да и помогне, споделили служители на ДАНС пред свои близки.
Те също злорадствали, тъй като им било писнало да действат заради прищявките на двамата медийни шефове, които си позволявали от години (още като били в МВР и МО)да им дават акъл и да съветват министри и политици, как службите да си вършат работата. Гочева се оплакала и на свои приятелки, с които посещава редовно басейн и сауна в кв. „Бояна“, където живее в новата си къща за над 1 млн евро, че завистници се опитвали да компрометират вестника чрез нея. Те, разбира се не и повярвали, но се усмихвали и я успокоявали.
Г-н Шиндлер бил притеснен много и от коментарите под информацията. Между тях нямало нито един в защита на двамата мастити началници. Напротив, съобщавало се за голяма корупция и обслужване на определени бизнесмени и политици. Той обявил на Тошев и Гочева, че е принуден да уведоми централата в Есен за случващото се вън ВГБ.
Междувременно стана ясно, че свиването на двата вестника не е до 48 страници, както написахме преди няколко дни, а до 40. Гочева предложила следващата седмица вестниците да излязат с повече страници, за да се разсеят облаците над главите им поне за известно време.
В редакциите вече има вълнения кой ще бъде съкратен и кой ще остане. Както вече съобщихме, до есента в двата вестника трябва да бъдат освободени 30 на сто от журналистите и техническия персонал.
Очаква се и закриването на вестниците „Нощен Труд“ и „Седмичен Труд“. „168 часа“ засега е под въпрос. Не е ясна съдбата и на някои от провинциалните издания на групировката.
Гочева привикала спешно в кабинета си своя първи заместник Борислав Зюмбюлев да обмислят действията си през следващите дни и седмици. Те накарали системните администратори от вестника да направят всичко възможно, за да узнаят кой стои зад сайта ни. Те обаче не успели.
Искаме да ги успокоим, че сме взели мерки и дори хакери да хакнат портала, имаме готовност да го възстановим за 2-3 часа.
Така че по-добре да приемат истината и да мислят как ще се оправят с хората си, а не откъде е изтекла информацията.
От няколко месеца „Труд“ и „24 часа“ са под един покрив в Полиграфическия комбинат на бул. „Цариградско шосе“ 47. Скоро обаче, освен, че са в една сграда, те ще се слеят и в един вестник.
Това побърква Гочева и Тошев, които не могат да си намерят място от яд. Засегнато е честолюбието им, а и как ще обяснят на близките си, че вече не са империя, а някакви изданийца със скромни тиражи. Процесът обаче е необратим.
Така четвъртата власт у нас от прокламирана “сериозна журналистика” се превърна в четвъртата проститутка.

Afera.bg

Кметът на София разбра, че софиянци не са балъци и започна да действа

•6 януари 2009 г. • Comments Off on Кметът на София разбра, че софиянци не са балъци и започна да действа
Кога Борисов ще започне да уволнява некадърните си подчинени?

Кога Борисов ще започне да уволнява некадърните си подчинени?

Кирил Арсов

Убийството на 20 годишния студент Стоян Балтов предизвика вълна от недоволство срещу нивото на обществения ред и сигурността в столичния район „Студентски“. Кметът Борисов реагира светкавично в създалата се ситуация, като се опита да стовари вината за това върху МВР и държавата. В тези си опити получи навременна подкрепа от президента Първанов. Приятел в нужда се познава! Двамата организираха кръгла маса по проблемите на сигурността в Студентския град и разтягаха локуми за ролята на МВР и на ректорите на университетите, намиращи се в него. Даже в края на тази маса се създаде някаква ялова работна група по темата. Участниците в кръглата маса не казаха нито дума за ролята на кмета и на общината, нищо че тъкмо те носят най-големите отговорности по закон.

Кметът издава заповеди, с които регламентира обществения ред, а полицията само ги изпълнява. Общинският съвет приема наредба за обществения ред и сигурност в София, но откакто е дошъл на власт, ГЕРБ не може да предложи такава наредба. Не им стига капацитетът, нищо че са бъкани от полицаи. Режимът за работа на нощните и другите заведения също се определя от столичния кмет и се контролира неговото спазване от районните кметове. Още редица други дейности, имащи отношение към обществения ред и сигурността на гражданите, са в ръцете на кмета и на неговата администрация. Кметът разполага със свой заместник по сигурността, с дирекция по сигурността, с инспекторат, с постоянна комисия по обществен ред и сигурност. Той няма никаква нужда от измислени президентски работни групи.

Първите дни след убийството нещата изглеждаха така, сякаш кметът наистина е непричом. Но не след дълго в публичното пространство се чуха гласове на неодобрение към тази позиция. Граждани и експерти започнаха да задават неудобни за кмета въпроси и да питат за ролята на кметството в този случай. Стана ясно, че маньовърът с кръглата президентска маса не е дал нужния резултат. Гражданите питат не за МВР, не за ректорите на университетите, а за кмета и за неговата администрация. Появи се нужда от нов, по-адекватен маньовър.

Кметът Борисов тутакси излезе по телевизията и обясни на софиянци, така, както само той може да обяснява, че видите ли, наистина районният кмет има вина, но в нашия случай не днешният герберски кмет е виновен, не дай си Боже, а вчерашният, този на „Гергьовден“. Днешният е света вода ненапита и е кмет за чудо и приказ!

Само че софиянци се питат, ако вчерашният районен кмет нещо е сгрешил, днешният не е ли могъл да оправи грешката? Нали вече цяла година кметува? Не е ли могъл да види, че „Амнезия“ работи противозаконно? Не е ли могъл да предприеме действия по нейното затваряне, или му е било по-изгодно да си продължи беззаконието? Разбира се, че е имал възможност да предприеме целесъобразни действия, но е предпочел да ползва благинките на спокойствието и на дружбата с бизнесмените от „Амнезия“. Ползвал се е и от услугите и от добрите връзки с бизнеса на наследения главен архитект на района Теодор Коларски. Освен това арх. Коларски е удобен и по една друга причина. Стане ли гаф, той изгаря, вместо някой от ГЕРБ. Бушон!

С нарастването на интереса на гражданите към кметските отговорности за обществения ред, този сценарий сработи. Кметът Борисов уволни бушона, арх. Коларски, а след няколко дни го даде на прокурора, заедно с вчерашния районен кмет Венцислав Дудоленски. Сега софиянци трябва да са доволни. Видяха енергични действия от страна на кмета Борисов. Няма нужда да питат защо чак сега, защо не преди кръглата президентска маса…. Няма защо да питат и дали сегашният районен кмет, който е от ГЕРБ, ще бъде поне наказан административно.

Но гражданите се питат. Питат се до кога ли кметът Борисов ще действа по метода „след дъжд, качулка“? Няма ли да започне да уволнява некадърните си подчинени, нищо че са от ГЕРБ, преди да са допуснали големите нарушения, а не след това? Не е ли време след зам.-кмета по транспорта да си тръгне и зам.-кмета по сигурността?

 http://kirilarsov.com/obshtestvo/sos/id/28

Алгафари донасял за сирийските тайни служби

•25 декември 2008 г. • Comments Off on Алгафари донасял за сирийските тайни служби
Кеворк Кеворкян

Кеворк Кеворкян е писал доноси срещу своя колега Димитри Иванов.

Кеворк Кеворкян, който беше огласен от Комисията по досиетата, че е бил агент на Шесто управление на ДС с псевдоним Димитър, е писал доноси срещу своя колега Димитри Иванов. Това стана ясно от разсекретените документи на комисията. Двамата журналисти от БНТ работеха заедно във “Всяка неделя”. Иванов също е сътрудничил на ДС. Той е работил в английското направление на Второ главно управление под псевдонима Стефан.
Агент “Димитър”, е вербуван през ноември 1973 година. В регистрационната му карта е посочена професията “редактор”. Едно от запазените му сведения е срещу Димитри Иванов, който е “слушал новините на Би Би Си” и се е опитвал да ги адаптира във “Всяка неделя”. “Една новина, получена от външен източник и излъчена самостоятелно, без да е поставена в съответния вътрешен пропаганден и информационен контекст, крие сериозни опасности”, пише в едно от сведенията си агент Димитър през 1979 година.

Бившият изпълнителен директор на БНТ Нидал Алгафари е вербуван като студент по-малко от две години преди рухването на комунистическия режим, съобщи бТВ. Алгафари, чийто баща е сириец, пише предимно сведения за интереси на сирийските специални служби в България. Следи отблизо и арабските студенти в София. По повод посещението на Кувейтска профсъюзна делегация през лятото на 1989 година, Алгафари – агент Наско пише: “Било е удовлетворено искането им да посетят Шумен и там са се присъединили към петъчната молитва в джамията. Впоследствие споделили, че след молитвата останали насаме с имама и той им разказал подробно за насилията на българите над мюсюлманите. Те имат намерение да информират шейха на Кувейт за разказаното”.

От документите става ясно, че през 1968 г. разузнаването е изпратило Иван Гарелов да учи гръцки език в Атина. Преди това той е преминал ускорена езикова и оперативна подготовка. Службите са съпричастни и към много от пътуванията на агент Талев в чужбина, като например командировка в Турция за отразяване на сесия на външните министри на НАТО. Той е осъществявал и срещи с други агенти на разузнаването в столицата на Ливан – Бейрут. Пазят се и няколко разписки за получено заплащане от страна на Гарелов.
„Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат”, коментира Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата.

http://www.vsekiden.com

Бившият шеф на БНТ Асен Агов: Не искам да стоя до агентите Сапарев и Бояджиев

•24 декември 2008 г. • Comments Off on Бившият шеф на БНТ Асен Агов: Не искам да стоя до агентите Сапарев и Бояджиев

Марина Чертова

"Българското общество не може повече да бъде манипулирано от хора, които са зависими."

Асен Агов: "Българското общество не може повече да бъде манипулирано от хора, които са зависими."

Г-н Агов, спечели или загуби БНТ от изваждането на досиетата на нейни служители?
Разбира се, че спечели, защото възстановява голяма част от доверието й като обществена медия и това изчиства всички останали, които са били достойни журналисти и работници в телевизията.

Вие как се почувствахте след обявяването официално на имената като човек, който беше генерален директор на телевизията?
Аз започнах тази битка през 1992 г. и освободих основни фигури от този списък, защото по един или друг начин знаех, че са били сътрудници на ДС. Жалкото е, че бях заместен от дългогодишен офицер от ДС, какъвто е Хачо Бояджиев. Това беше срамно за един демократичен парламент и за една страна, която беше започнала да върви по пътя на демокрацията. Сега съм удовлетворен, защото тази битка завърши с успех.

Прави впечатление, че редица шефове на БНТ са били служители на ДС. Спрямо вас правен ли е опит да бъдете вербуван?
Не. С радост мога да кажа, че единственото ръководство на телевизията, в което не е имало ченгета, е моето ръководство.

Написахте писмо до Уляна Пръмова и я молите вашия портрет да бъде преместен от “позорната галерия на ДС в управлението на БНТ”. Какво точно имате предвид?
До кабинета на генералния директор има една поредица от портрети на генерални директори на телевизията и моят портрет се мъдри между портретите на агентите Огнян Сапарев и Хачо Бояджиев.

Но това вероятно е така, защото единият е ваш предшественик, а другият е ваш наследник.
Така е, но аз искам да бъда махнат от тази позорна галерия и искам портретът ми да бъде преместен. Не желая да бъда в тази компания.

Според вас БНТ не беше ли поставена в неудобно положение, тъй като все още агентите на ДС в другите телевизии не са оповестени?
Не. Не беше поставена в неудобна ситуация. Нещата трябваше да започнат от БНТ, тъй като това е телевизия, издържана от цялото общество. Надявам се да излязат агентите във всички журналистически среди, така както излязоха в БТА, надявам се да излязат и в БНР и във всички останали медии. Българското общество не може повече да бъде манипулирано от хора, които са зависими. То не може и да бъде управлявано и от такива хора като президента Първанов.

http://www.vsekiden.com

Пълен провал на Столична община при управлението на бюджета. Усвоени са едва 1/3 от парите за инвестиции, социалните домове получили едва 10% от предвиденото.

•23 декември 2008 г. • Comments Off on Пълен провал на Столична община при управлението на бюджета. Усвоени са едва 1/3 от парите за инвестиции, социалните домове получили едва 10% от предвиденото.

Официалните отчети на Столична община за изпълнение на бюджет’2008 показват пълен провал на инвестиционната политика през тази година. За първите 9 месеца са оползотворени едва 131.6 милиона лева или едва 38 процента от заложените 345.8 милиона лева за инвестиции в града. Статистиката е предоставена от администрацията в отговор на въпрос към кмета, отправен от съветника Ивайло Йонков (ДСБ).
Ако тези средства не бъдат разходвани до края на декември, те ще бъдат прехвърлени като преходен остатък за 2009 г.

Неизпълнението на инвестиционната програма означава преди всичко, че не се решават или се отлагат проблеми на най-големия български град, каквито той има в изобилие.

Прехвърлянето на “спестените” средства към новия бюджет води и до тяхното редуциране с 16 процента заради инфлацията, която според очакванията ще се натрупа за двете години.

Прегледът на данните по (не)изпълнението на бюджета буди въпроси за капацитета, компетентността и реалните приоритети на кмета Бойко Борисов и администрацията му.

На фона на мизерията в домовете за деца и стари хора, Борисов е "скътал" 90 % от бюджета им.

На фона на мизерията в домовете за деца и стари хора, Борисов е "спестил" 90 % от бюджета им.

При заделени 8.2 млн. лв. за ремонти на специализираните социални домове, Столичната община е използвала до края на септември едва 10% или 830 000 лв. Това се случва на фона на мизерията в домовете за деца и стари хора.

До този момент зам.-кметът по финансите Минко Герджиков оправдава бавната реализация на средствата с трудности при обявяването на обществените поръчки, както и множеството съдебни дела, които се водят при отчуждителните процедури на терени за строеж на инфраструктура. Признанията, че щатът на дирекцията за обществените поръчки в кметството е много малък, все още не са довели до неговото увеличаване.

Провалът на инвестициите в терени с цел строителство на инженерна инфраструктура определено не е най-големият за разходната част на бюджет’2008. Там изпълнението е 39 на сто. За придобиване на терени са изхарчени 15.65 млн. лв. от предвидени 40 млн. лв.

От отделените 2.2 милиона за строителство на градски паркове и градини са оползотворени едва 18 хиляди лв. За ремонт на съществуващите паркове са изхарчени 385 хил. лв. от предвидени 1.68 млн. лв.. Това до известна степен обяснява състоянието, в което се намират Северният и Западният парк на столицата.

Същото се отнася и до средствата от данъците на столичани, които е трябвало да отидат за реконструкция на улици и тротоарни настилки.

За техния ремонт в началото на годината администрацията отделя 7.84 млн. лв.. За 9 месеца от тези пари са похарчени 46 хил. лв., а тротоарите в София все още са в плачевно състояние.

Малко по-добре стоят нещата в графа “Основен ремонт на основни градски артерии и улици”. В нея изпълнението е малко над 50 процента – заделени са 25 млн. лв., а са използвани 13 милиона.

София отдавна има проблем и с мрежата на уличното осветление, като малко над 70 процента от територията града се ползва от това цивилизационно благо. Въпреки това при отпуснати 3 млн. лв., администрацията е изхарчила едва 560 хил. лв. за изграждане на ново улично осветление. Процентът на изпълнение на ангажиментите е същият и в графата ремонт на улични лампи – отделени 1.6 млн. лв., използвани са 212 хил. лв.

През последния месец множеството леки земетресения на територията на Столична община направиха особено актуален и въпроса за сигурността на мостовете в града.

Кметът Бойко Борисов поиска пари от държава за справяне с този проблем и обеща 6 от съоръженията в критично състояние да бъдат ремонтирани през 2009 г.

Не става ясно обаче защо при заделени средства в столичния бюджет, това не е сторено още тази година. При предвидени 8.4 млн. лв., до края на септември са изхарчени 267 хил. лв. Очевидно администрацията не се притеснява от бедствия.

През последните три години много бе обещано много на кварталите, които се съгласят да приемат боклука на целия град. Тенденцията тези пари да не се дават продължава и през 2088-ма. До края на месец септември при отделени 3.2 млн. лв. в Суходол, Горни Богров, Долни Богров и село Яна, са инвестирани 1.165 млн. лв. общински пари. Същото се случи и през 2007 г.

Всички тези цифри ярко контрастират с гласуваната през октомври по предложение на Минко Герджиков актуализация на столичния бюджет.

Въпреки наличните данни за изхарчени 131.6 млн. лв. до 30 септември, той декларира, че за трите оставащи месеца ще бъдат оползотворени общо 316 млн.лв. Така за тройно по-кратък период зам.-кметът реално обеща на съветниците да се изхарчат близо 2.5 пъти повече пари.

С почти същите темпове тройната коалиция разходва и бюджетния излишък на републиканския бюджет.

“Всичко това показва, че офицерите от Държавна сигурност трябва да бъдат махнати от Столична община”, бе единственият коментар на съветника от ДСБ Ивайло Йонков. По всяка вероятност той визира зам.-кметът Герджиков, който бе осветен като щатен сътрудник на Първо главно управление на ДС с чин “лейтенант”, минал и през школата на КГБ и явно управлението на граждански финанси не е силната му страна.

vsekiden.com

НА СЪВЕТНИЦИТЕ ОТ СДС И ДСБ ИМ ПИСНА ОТ КМЕТА БОРИСОВ И СЕ РАЗГРАНИЧИХА ОТ НЕГО С ДЕКЛАРАЦИЯ.

•22 декември 2008 г. • Comments Off on НА СЪВЕТНИЦИТЕ ОТ СДС И ДСБ ИМ ПИСНА ОТ КМЕТА БОРИСОВ И СЕ РАЗГРАНИЧИХА ОТ НЕГО С ДЕКЛАРАЦИЯ.
"Раздава си човекът почетния знак на София ей така, на който му скимне. Не спазва никакви правила."

Кирил Арсов за Борисов: "Раздава си човекът почетния знак на София ей така, на който му скимне. Не спазва никакви правила."

Публикувано на 2008-12-11 19:42:53 от Кирил Арсов

След няколкомесечен опит за взаимодействие с кмета Борисов и с неговия ГЕРБ, днес съветниците от СДС и ДСБ дадоха воля на огорчението си от това начинание с нарочна политическа декларация. Като конкретен повод беше използвана практиката на Борисов да се поставя над Закона и над Правилника за СОС и СО, този път в областта на удостояване на граждани с отличията на Столична община. Раздава си човекът почетния знак на София ей така, на който му скимне. Не спазва никакви правила.
Съветникът от ДСБ, Вили Лилков, изненада залата още с първите прочетени изречения от декларацията:

„Заявяваме протеста си срещу своеволното и унизително за общинския съвет и гражданите на София връчване на Почетния знак на столицата от кмета на София без знанието на общинския съвет, без доклад, без гласуване в СОС, без спазване на задължителния ритуал по Наредбата за символиката и отличията на Столична община.“

Да, прави са колегите от СДС и ДСБ. Борисов върши много неща без санкцията на СОС, или получава такава санкция после, силово, чрез извиване ръцете на съветниците от ГЕРБ. Така проведе преговорите за „Топлофикация“, като вместо с министър Димитров, какъвто мандат му дадохме, беше разговарял с Р. Овч. Разпределя парите от СОПФ лично, чрез свои подставени лица, а чак после уведомява СОС и настоява да се гласува неговото субективно разпределение и то без умуване. Не дай си боже да попиташ защо все на едни и същи районни кметове налива милионите, ще получиш „остър отпор“ от някой правоверен гербаджия.

Декларацията на възмутените съветници от СДС и ДСБ продължаваше с думите:

„Само за една година кметът „удостои“ по свое желание с Почетния знак на София четирима души, които макар и известни по света, нямат никакъв принос към града ни.“

Да, отново са прави колегите от СДС и ДСБ. Красавицата Ева Херцигова, посетила кметския кабинет на 29. 10. 2007 г., си излезе от него с почетния знак на София, кой знае за какви заслуги. Артистът, по-известен като Рамбо, също получи този знак и сигурно още се чуди с какъв ли акъл са му го дали. Президентът на „Барселона“, доведен в кабинета на кмета на приятелко кафе от Христо Стоичков, също беше удостоен, между два пловдивски вица, с почетния знак на София. Ако не беше енергичната реакция на Владо Каролев, със сигурност и самият Стоичков щеше да е награден от кмета преди време с тлъст имот на бул. „Тодор Александров“.
Радвам се, че колегите от СДС и ДСБ идват на позицията на НДСВ по въпроса за спазването на Закона и Правилника. Демокрацията означава законност и утвърдени процедури. Другото е авторитаризъм.

Не може в името на коалиционни взаимоотношения да се подкрепят беззакония!
Не може да се кметува без спазване на Правилника и без зачитане на общинския съвет!
Не може един кмет да не изпълнява решенията на съда!

Не!

http://kirilarsov.com/

Сексуалните шеги на Румен Петков издават простотия и примитивизъм

•21 декември 2008 г. • Comments Off on Сексуалните шеги на Румен Петков издават простотия и примитивизъм

Калина Томова

– Г-н Бостанджиев, какъв профил бихте направил на политик, който използва сексуални метафори в своите публични изказвания?
Зависи какви точно са сексуалните метафори. По принцип езикът, на който говорим за политически отношения, много често е доста сексуализиран, т.е. непрекъснато се търси аналогия със сексуалните взаимодействия. В този смисъл тези метафори могат да бъдат остроумни, могат да бъдат уместни, интереси и да внасят свежо и живо интерпретиране на някаква ситуация, а могат да бъдат и груби и просташки. Може би трябва да ми посочите конкретен пример…

– Разбира се, всъщност ви търся заради изказването на Румен Петков, който обяви, че опозицията е импотентна. Той е също така известен с фразата “тишината в спалнята ражда безумия” по адрес на Татяна Дончева, за министър Меглена Плугчиева беше казал, че “доста се е превъзбудила”, също така беше казал, че стои плътно до главния си секретар Валентин Петров “отпред, отзад, както го предпочитате”. Признак на какво, според вас, са тези изказвания?

"Поведението на Румен Петков е проява на простотия и ниска култура."

Д-р Бостанджиев: "Поведението на Румен Петков е проява на простотия и ниска култура."

– За мен това е проява на простотия, не виждам какъв друг коментар може да се направи. Такива изказвания на един политик независимо дали са в медиите, на маса, или където и да било, изразяват най-малко ниска култура. Във всяка една от тези интерпретации има съвсем ясен стремеж някой да бъде унизен, да бъде накърнено неговото достойнство. Аз мисля, че подобни изказвания просто нямат място в публичното пространство, защото те нарушават добрия тон. Не просто се използва сексуална метафора, а някой удря срещу достойнството на друг човек. Както и да го направиш – дали със сексуална метафора, или с някаква друга метафора, това си е абсолютна обида. Това е начин подмолно да се удари другия, като уж се направи майтап за публиката. Този, който използва метафората, иска да създаде някакъв ореол около себе си “Вижте колко съм остроумен и интересен”, а обектът на това нещо трябва да бъде опетнен и унизен.

– А използването на такива изрази какво говори за сексуалността на човека, който си служи с тях?
– Не говори за сексуалността, а за културата му. Нека да не сексуализираме тази история, защото в нея няма нищо специфично сексуално, има неща, които изразяват примитивизъм и липса на елементарно възпитание и добър тон. Това е въпрос на култура, която очевидно хора, израснали по села и паланки, няма откъде да придобият.

– Според вас самото общество как възприема тези послания?
– От подобни зрелища ми се струва, че могат да се кефят само някакви лумпени. Но все по-голяма част от населението като че ли се лумпенизира и се кефи от тези изпълнения и затова такива хора продължават в този дух. Определено обаче за един културен човек подобно поведение е отблъскващо.