Защо министър Румен Петков трябва, но няма да се извини по случая с Чората?

Дебелашките шеги, съпроводени с характерни жестове и мимики, са визитна картичка на Румен Петков

Дебелашките шеги, съпроводени с характерни жестове и мимики, са визитна картичка на Румен Петков

Ангел Димитров-Чората е починал вследствие физическо насилие и нанесени тежки травми. Това заяви в съда проф. Стойчо Раданов, който е подписал петорната експертиза за причините за смъртта на благоевградчанина, който през ноември 2005 г. бе „респектиран“ от полицаи докато умря. Тогава вътрешният министър Румен Петков обяви пред българското общество, че полицаите не са убили Чората, а че той е умрял от нещо друго.

Медицинските експертизи опровергаха това самонадеяно изказване, но реакция към извинение от министъра не последва. Такава няма и да има, защото за две години министерстване се убедихме, че философията на управление на Петков е налагане на модела „полицейска държава“. Вече малцина си спомнят гротеската, разиграна от служители на Петков до Синагогата, където полицаи пребиха двама студенти, след което заявиха, че студентите ги нападнали. Румен награди доблестните служители на реда. Те от своя страна пиха и се веселиха цяла нощ, защото номерът им за пореден път мина. Българите обаче останаха озадачени – как така двама студенти са успели да набият седем тренирани полицаи?! Не очакваме отговор от Петков.
Полицаи няколко пъти превишават правата си и пребиват малолетни футболни фенове, но затова те биват награждавани, а не им се търси сметка. Униформени се държаха брутално с фотограф от в. „Експрес“, но получиха похвала от своя министър.
Момче от Кърджали също бе пребито от униформени, но от МВР го изкараха агент-провокатор и оправдаха своите.

Това са само малка част от примерите за полицейско насилие. Моделът го задава политическото ръководство, т.е. Румен Петков. Проверките на станалите известни случаи (защото много така и не стигат до медиите) се ограничават с дружеско събеседване с набедените полицаи. Насилниците свидетелстват за собствените си действия – пълен абсурд. Този абсурд обаче не се коментира от никой. Повечето медии създават комфорт на Петков, дори му правят пиар. Партийните другари на Петков не смеят да му извадят кирливите ризи, защото е събрал компромати срещу тях чрез подчинените си служби.
Станишев изрази отвращението си от начина, по който бе охранявана Съдебната палата и бе спрян градския транспорт в района, когато за свидетел по делото за убийството на Бай Миле бе призован Младен Михалев – Маджо. Всички видяхме този резил. Само Петков – не.

Румен Петков обича за него да се пишат само хубави неща. Как е открил участък в някое село, какви помпозни обещания е дал за борба с престъпността на някоя конференция, какви топли думи са казали за МВР някъде в чужбина. Какво от това, че повечето похвали са всъщност част от добрите обноски.

Посочи ли човек слабостите на МВР и министъра, настъпва бъркотия и започва умуване за контраудар. Не търпи критика Петков. За него не е важно казаното и написаното истина ли е, а защо е срещу него. Болшевишки рефлекс. Защото да кажеш на някого къде греши е повече от приятелство – това е доверие. Само че плиткоумният български политически псевдоелит се дразни от посочените слабости. Това, което за Петков е шега, за образования е очевидна арогантност. Дебелашките шеги, съпроводени с характерни жестове и мимики, са негова визитна картичка. Ако попита своя приятел Гергов, който е зоотехник, той ще му каже, че животните използват такива физиономии, за да плашат конкурентите си през размножителния период … Затова той трябва, но няма да се извини за изговорените неистини, когато негови подчинени пребиха до смърт Чората. Защото мозъкът му рефлекторно изработва глуха защита, вместо да включи на предавка „интелект“.

Автор: Георги Димитров, Смолян
http://www.frognews.bg/

~ от bgdemoni на 29 ноември 2008 г..

 
%d bloggers like this: