Румен Петков – историята на една престъпна кариера (продължение)

Близките отношения на Румен Петков с висши магистрати не веднъж са го спасявали от правосъдието

Близките отношения на Румен Петков с висши магистрати не веднъж са го спасявали от правосъдието

Двама от замесените в аферата БСП-босове след това бяха възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен. Но мотоциклетистът Николов тачи Петков
не само в качеството му на приближен до бащицата Луканов. Година и половина преди обиска във вилата на фондацията червеният кмет на Плевен разрешава на Богдан Николов да положи необичайна грижа за Кайлъка, като построи насред природната забележителност мотописта. Този тип намеса в околната среда била окачествена от прокуратурата като престъпление по чл. 282 от НК и срещу Румен Петков е повдигнато обвинение. С приятелския си жест към Николов той е нанесъл на държавата и общината вреда в размер на общо 90 млн.лева, от които почти 30 млн. лева са санкцията от Министерството на околната среда. По този начин кметът драстично е нарушил правомощията си и това дало основание на окръжната прокурорка Евелина Попова да го отстрани от длъжността му. Нейното решение е отменил шефът на отдел “Следствен” в главна прокуратура Михаил Дойчев. Дойчев е също така прокурорът, прекратил делото за канала с крадени коли срещу мотоциклетиста и групата му. Защо и как този висш магистрат се появява в критични моменти из съдилищата и следствените служби в страната, оставяме на нашите читатели сами да преценят. Висшият съдебен съвет преценява на 19 май 1999, че Дойчев малко прекалява и заедно с други двама прокурори го понижава в длъжност.

Пак с крайградския парк е свързана друга страница от биографията на Петков.
Става въпрос за жилищния комплекс “Кайлъка-юг”, изникнал върху земеделски земи в противоречие с нормативните забрани. Засегнати са интересите на хиляди хора. Ощетени са собствениците и наследниците на парцелите, но също и гражданите, закупили като трети добросъвестни лица апартаменти в 80-те новопостроени блока. Избухва най-масовият съдебен спор в плевенската история.
Първите разрешителни за строеж са издадени още през 1990, но част от тях липсват в архива на общината. През 1995 поземлената комисия отменя решенията за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в местността “Стражата” и строителството се разгръща през мандата на Румен Петков. През март 1999 главният държавен инспектор от Дирекция “Национален строителен контрол” Светлана Гебрева разпорежда проверка по случая. Малко по-късно й лисват киселина в лицето.

Румен Петков е обвиняем по любимия му член 282 от НК и за незаконно раздадени общински жилища. Едно от тях дал на съдийката Татяна Хинова, която прекрати делото за незаконен общински кредит в размер на 1, 7 млрд. лв. по иск на областния управител на тогавашната Ловешка област, в чиито административни граници попадаше градът. Друго жилище дал на съдийката Весела Сахатчиева. Тя е племенница на Борислав Сахатчиев, бивш служител на ДС и съветник на плевенчанина със седем присъди Димитър Стойчев (Мити Черния). Мити Черния, освен обичаен заподозрян, е виден колекционер на изобразително изкуство още от 80-те години, когато страстта му го свързва с плевенчанина Светлин Русев.
По-същественото е, че Сахатчиева живее на съпружески начала с Валентин Георгиев (Вальо Жълтия). Като член на съдебен състав окръжната съдийка освобождава от запор автомобил и килограм златни бижута, иззети като доказателства от изгората й.

Ще попитате, защо пък и на тази съдийка е дал жилище Румен Петков. И ще ви се отговори.
На 11 април 2001 приключва разследване срещу Вальо Жълтия и постъпва в прокуратурата с мнение, че той и приятелите му Гепела и Ханойчо са извършили шест бомбени атентата през март – юни 2000. Осем дни по-късно сегашният плевенски кмет Найден Зеленогорски заяви на брифинг, че поръчители на част от 25-те атентата в Плевен през 2000-2001 са хора, близки до Румен Петков. Той каза, че даже познава лично някои от тях и е дал имената им на специалните служби.

Тези събития Жълтия преживява под домашен арест, тоест – в апартамента, даден от Румен Петков на съдийката Сахатчиева. Като става напечено, си вдига багажа и заминава за Испания.
Нашата история по един естествен, макар и малко заобиколен начин, е на път да се завърне във вилата на фондация “Кайлъка”, но за целта преминава през лоби бара на хотел “Ростов на Дон”, където преди месец гръмнаха Марио Иванов-Каратиста. Спомняте си, става дума за оная случка със сутеньора, попа и съдията, при която гръмнаха сутеньора Марио, човек без ръка и око, избити при залагане на взрив на 10 април 2001, ден преди да приключи разследването срещу Вальо Жълтия. Година преди да застрелят Каратиста, той бе станал герой в епоса, сътворяван по него време за медиите от Жълтия в уединението на домашния му арест. Каратиста подготвял бомба за убийството на баш бомбаджията, беше версията, която охотно публикуваха плевенски вестници.
Сега очистиха Каратиста и подозренията паднаха върху изгнаника в Испания. От местопрестъплението несръчно се опитал да се омете Валери Цветанов. Всички погледи бяха вперени в златните ланци на колоритния поп и малцина забелязаха представителя на Темида съдия Цветанов сред участниците в драматичното събитие. А той съвсем не е случайна личност.

Когато Румен Петков попречил на полицаите да обискират вилата на фондация “Кайлъка”, Цветанов бранел друг имот на мотоциклетиста – авторсервиза му. След ареста на шефа, отишъл да го посети в килията в нарушение на действащия ред. А Богдан Николов му е един вид шеф, като един Илия Павлов на Димитър Калчев (виж брой първи на “Седем”).
Валери Цветанов, подобно на гражданина Корейко от “Златния телец”, имал два живота – единият като съдия, в който стигнал до поста председател на плевенския окръжен съд, а другият – като “бизнесмен”. По втория път поел, като отворил неофициално ведомствено чейндж бюро за колегите си в съда. Разгърнал се, когато се захванал да пласира вносни автомобили. Вноса осигурявал спортсменът Николов.

http://forum.segabg.com

~ от bgdemoni на 28 ноември 2008 г..

 
%d bloggers like this: