Румен Петков – историята на една престъпна кариера

Връзките на Петков в престъпния свят му осигуриха политическа кариера и го направиха силната фигура в БСП

Връзките на Петков в престъпния свят му осигуриха политическа кариера и го направиха силната фигура в БСП

На 8 октомви 1998 плевенският социалист Румен Петков се готви да приеме на вечеря синдикалиста Кръстю Петков и социалдемократа Петър Дертлиев. Левичарската сбирка трябвало да съчетае приятното с полезното във вилата на фондация “Кайлъка”. Есен е и гористите хълмове на парка са прошарени в топлата част от спектъра. Фондацията е основана, за да се грижи за емблематичния плевенски “гранд” каньон. Грижата за Кайлъка е поета в началото на 90-те години от друг социалист с тукашен корен – покойния Андрей Луканов. През 1998 изпълнителен директор на фондацията му е популярният мотоциклетист Богдан Николов, шеф на съответната спортна федерация.

Романтичната вечеря обаче внезапно се превръща в криминален екшън. Към 18 часа във вилния имот нахлуват полицаи с прокурорско разрешение за обиск. Като един Матросов Румен Петков се изправя на пътя им и осуетява операцията. За да не остане и грам съмнение кой кой е, той взема ключовете на патрулния автомобил и повиква по телефона телевизионен екип. Сценката е надлежно документирана на видео. Петков възнамерява да я превърне в политически скандал как “полицията на Костов громи БСП сбирки”. Но скандалът се оказал от съвсем друг характер.

Същия ден полицията обискира 7 имота, собственост на търговски и нетърговски юридически лица, свързани с Богдан Николов. Иззети са скъпи автомобили, документи и регистрационни табели. Разкрит е голям канал за внос на крадени коли. Арестувани са Николов, брат му, шуреят му и бивша служителка от КАТ по обвинение във вещно укривателство, длъжностно престъпление и изнудване. По данни от следствието, групата е пласирала най-малко 120 крадени коли, от които е припечелила $3 млн.
Заради поведението си по време на обиска във вилата на мотоциклетиста, Петков бе обвинен за осуетяване на полицейска проверка и хулиганство. Делото бе образувано на 1 март 2000 и бе прекратено на седмото заседание година по-късно… заради депутатския имунитет на Петков.
Той съвсем не е бил случаен гост в тази вила, а добре известен е като силен човек, един от приближените до основателя на фондацията Луканов, както и от нашумялото преди години банково дело “Акрам”.

През 1993 екип местни социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева ( по тогавашния курс, без лихвите) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тях последният взел с благословията на Румен Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Луканов. Аферата “Акрам” е комай единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.

Абулибде се изучил за десантчик в търновското военно училище и веднага след това станал сервитьор в луксозните заведения на старопрестолния град. Оженил се за българка и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те вече бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.
През май 1999 Акрам бе убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело бе затлачено. Аферата остави още трупове след себе си. Застреляха се банкерите Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Янко Савов-Яшко се спомина от инфаркт след гостуване на рекетьори, гарантът за първия заем на палестинеца – Петър Петров почина от тумор, а Людмил Досев почти загуби разсъдъка си в Ловешкия затвор.

продължава…

~ от bgdemoni на 28 ноември 2008 г..

 
%d bloggers like this: